Медникарството (бакърджийство) е стар художествен занаят, познат по нашите земи още от времето на траки и римляни. Занаятът просъществува и се развива през Първата и Втората Български държави, а в периода на Османското иго до Възраждането преживява голям разцвет, като възникват и редица медникарски центрове - Стара Загора, Шумен, Велико Търново, Варна, Панагюрище, Прилеп, Скопие, Щип, Устово, Пловдив, Казанлък, Карлово, Калофер, Тетевен, Троян, Самоков.

Занаятът продължава да съществува и след Освобождението, а в някои селища се отварят и нови работилници. През този период се обучават и едни от най-големите майстори медникари, оставили в наследство красиво изработени предмети, които и до ден днешен будят възхищение с богатата си украса и красиви форми.

Медникарският занаят запада след Първата световна война поради развиващото се индустриално производство на медни съдове, а по-късно и поради производството на емайлирани, алуминиеви, порцеланови и стъклени съдове. Днес занаятът е загубил своето икономическо значение, но все още се практикува и предизвиква интерес в ценителите на вековните традиции.

В наши дни най-търсените и най-популярни медни съдове са чайници и кани, джезвета за приготвяне на кафе (или греяна ракия), медни съдове за готвене, медни чаши, като всички тези продукти можете да откриете в нашия онлайн магазин.

Изработка на медните предмети

В древни времена и в първите години на Османското иго бакърджиите по нашите земи сами са отливали медните листове, от които са изработвали съдовете, като по-късно започва внос от Истанбул. От тези листове се правят всички части на съда, като в впоследствие те се събират в едно. Финалните операции са дооформянето на съда и нанасянето на украсата, чрез продължително нагряване и изчукване на медта с различни по размер чукчета, както и чрез гравиране с шило или по химичен път чрез използване на киселина. Украсата по медните съдове се състояла от най-прости геометрични фигури до сложните композиции, включващи растителни и антропоморфни детайли. Освен художествената украса по медните съдове били нанасяни надписи, посвещения, нравоучения, дати.

През късните годините на Възраждането при нанасянето на украсата са се използвали и апликации. Това е техника на спояване на декоративни елементи към медния предмет, като например венци, висулки и други. Тази техника е използвана главно за украса на съдове, украшения и църковни принадлежности, с цел придаване на по-голяма тържественост при събития, като сватби и кръщенета.

За удължаване на живота на съдовете и предотвратяване на оксидацация, те били калайдисвани, което освен това осигурявало и приятен сребрист блясък.

Медни съдове и предмети в бита на българина

Медникарите изработвали различни предмети, накити и съдове за бита и ежедневието на българина, както и за църковни нужди: менци, казани, гюмове, тенджери, тасове, купели, свещници, купи, тави, сахани, тигани, джезвета, чаши, ибрици, кани, подноси, лъжици и др.

Най-разпространените медни съдове през периода на Възраждането са саханите, чиито днешни заместители са чиниите и супниците. Широко практическо приложение намират медните казани (използвани в бояджийството, в абаджийството, в производството на ракия и розово масло). Медните гюмове представлявали съдове с продълговати гърла, използвани за пренасяне и съхранение на течности, като мляко, вода, вино, боза. В бита на българина огромно приложение намират и съдовете за приготвяне и консумиране на храна - тави, тенджери, тигани, купи, лъжици, котли. Котлите са използвани за носете на вода, при доене на мляко от домашните животни, за пренасяне на течна храна на нивите. От османския бит навлизат джезветата, като се е вярвало, че именно в джезве се приготвя най-вкусното кафе. Традицията да се пие греяна ракия или греяно вино през зимата би била невъзможна без медните съдове. Любен Каравелов възпява любовта към греяната ракия в "Българи от старо време":

– От коя ракия искаш да пийнеш, хаджи? Садефлиена ли, гръцка ли, или българска? Обичаш ли ракия, която е киснала в дренки?… Кажи ми, от коя искаш? Ти си ми един от ония гости, които са мили на всеки стопанин.

– Аз обичам ракия с медец – казва почти всякога хаджи Генчо и замислюва се.

– А аз обичам греяна ракия само зиме – казва дядо Либен.

– А аз я обичам всякога – казва хаджи Генчо.

Дядо Либен повиква своята най-млада снаха и шепне и на ухото:

– Иди, булка, и налейте едно шишенце от най-хубавата ракия. Налейте в едно джезвенце ракия, размесете я с медец, ала медецът да е, знаеш, повечко, па я сварете на огъня така, знаеш, мъничко я поогрейте… Кажи там на майка си да извади и една зелка, да я посипе с червен пиперец, ала, знаеш, да не е много пиперът… Я донесете и малко смокини, и сухо гроздице! Опечете там и малко ягнешки джигерец и нарежете малко луканчица, ала, знаеш, да я нарежете тъничко… Вижте там, има ли още нещо за мезенце – донесете щото има.

Освен чисто практическите медни предмети, в бита намират място и накитите, предмети за украса, или предмети с религиозно предназначение, като кандилници, свещници, кръстове, медни обкови, пафти, пръстени, гривни, обръчи за глава и др.

В наши дни най-търсените и най-популярни медни съдове са чайници и кани, джезвета за приготвяне на кафе (или греяна ракия), медни съдове за готвене, медни чаши, като всички тези продукти можете да откриете в нашия онлайн магазин.